„Мултимедиен роман” e мултимедиен диск, в който през текстове, фотографии, живопис, късометражни клипове, аудиофайлове и др. авторът Момчил Цонев разказва фикционална история. „Мултимедиен роман” се издава от фондацията за съвременни изкуства „Бяло училище” на известния българо-френски художник Николай Панайотов и със съдействието на Регионалния ресурсен център за култура „Фабриката” – Габрово. В диска участват следните творци: Момчил Цонев (концепция, сценарий, късометражни клипове, фотография), Николай Панайотов (живопис), Радостина Рачева – Руди (дизайн), Климент Костов (фотография).
Романът участва в Шоурум за културни продукти „Универмаг” (9-18 май 2008 г., Център за култура и дебат „Червената къща” - София), организиран от РРЦК „Фабриката”. „Мултимедиен роман” е откриващото събитие от „Малък сезон” 2008 в столичната галерия „Васка Емануилова”. Представен е също в арт център „Бяло училище” – с. Стоките, Севлиевско, и Регионалния исторически музей – Габрово.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
Из „Мултимедиен роман”. Фрагменти
***
Къртицата скочи в подземията на Кремъл и задълба към мавзолея. После обратно в окопите. Такситата нощем излизат по-скъпи с извънреден товар, 164 сантиметра дълъг, но поне лекичък. Горе на багажника на Ладата, завързан като ракета изтребител. Кеш и чао. До апартамента са пет или шест етажа по стълбите, асансьорът е тесен, но хладилникът не. Големи машини са ЗИЛ-овете. Валтер е доволен. Чака обаждане и първите пари в швейцарската си сметка. После доставяне и чао мизерен живот, здравей светло бъдеще. Ще го построим, ще го построим! На тропика под палмите.
***
Валтер излезе от хладилника с твърдото убеждение, че именно днес ще се сети къде е трупът. Намаза си филийка с мармалад и изсмука никотина от две-три цигари, без захар и без сметана, горещи както винаги. Натрапчивият му гост по пижама пак цъфна на масата, поръча си чай с бисквитки и се ухили:
- Не му мисли. Спокойно, има да го крадат още пет пъти, докато свърши историята.
- В това ли е смисълът?
- Ами в какво друго? От седем кражби на тялото ще разбереш само две – твоята и втората. Всичко друго е комически ефект и тайна на тайните.
- Каква е тайната?
- Ние сме части от откраднатото тяло. И седемте кражби са в нас. Ако сглобиш седемте елемента в едно, ще намериш тялото.
Къртицата скочи в подземията на Кремъл и задълба към мавзолея. После обратно в окопите. Такситата нощем излизат по-скъпи с извънреден товар, 164 сантиметра дълъг, но поне лекичък. Горе на багажника на Ладата, завързан като ракета изтребител. Кеш и чао. До апартамента са пет или шест етажа по стълбите, асансьорът е тесен, но хладилникът не. Големи машини са ЗИЛ-овете. Валтер е доволен. Чака обаждане и първите пари в швейцарската си сметка. После доставяне и чао мизерен живот, здравей светло бъдеще. Ще го построим, ще го построим! На тропика под палмите.
***
Валтер излезе от хладилника с твърдото убеждение, че именно днес ще се сети къде е трупът. Намаза си филийка с мармалад и изсмука никотина от две-три цигари, без захар и без сметана, горещи както винаги. Натрапчивият му гост по пижама пак цъфна на масата, поръча си чай с бисквитки и се ухили:
- Не му мисли. Спокойно, има да го крадат още пет пъти, докато свърши историята.
- В това ли е смисълът?
- Ами в какво друго? От седем кражби на тялото ще разбереш само две – твоята и втората. Всичко друго е комически ефект и тайна на тайните.
- Каква е тайната?
- Ние сме части от откраднатото тяло. И седемте кражби са в нас. Ако сглобиш седемте елемента в едно, ще намериш тялото.
Из „Глава Четвърта, или черва на романа”
Върна се вкъщи привечер. Нямаше ток и старият хладилник се беше разтопил като ледено кубче. Разтопили се металът, емблемата, решетките, камерата, електричеството - на вода. Мръсната локвичка блестеше романтично на лунната светлина. „Щрак!” и цигарата започна да се дави в огън.
- Помощ, помощ! - крещяха тютюневите листа, но нямаше кой да ги спаси, защото делото на давещите се е дело на самите давещи се.
Валтер се просна в локвата и безпомощно запляска като рибка. Така час или два, докато локвичката се размърда и до него доплува лодката на последния по пижама.
- Здрасти!
Хвърли котва до масата и слезе, вървейки по мокрия под, без да потъва на долния етаж.
- Виж сега, трябва да хапнеш. От три дни нищо не си ял, тялото ти ще измършавее. После и 46 години да ядеш като прасе, пак няма да се оправиш.
Гостът по пижама хвърли въдицата в кухненската локвичка и зачака. Клъвна и се показа нечия ядосана и псуваща глава.
- Ох, извинете за безпокойството.
- Може ли такова безобразие? Простак!
Час, два нищо, жива душа няма на хоризонта. Но Нещо заплува.
- Май ще ядем тази вечер Нещото...
- Ура!
От печката хвърчаха мазни пръски и мирис на пържено.
- Деликатес, скъпи ми Валтер! Пържени сърчица, обилно полети с доматен сок. Мисля, че ще си изкараме чудесно. Вземи, та яж! Това все пак е било нечие тяло и в него има витамини.
И Валтер яде от пърженото Нещо. И ах, как се ухили от доматения сок, а последният бавно запрепуска по хранопровода му, надолу, надолу, по коридора, по чехли, за да не се разтече, чукаше на тази врата и на онази, все „Заето” и все заключено, докато не стигна до последната врата и не скокна с възторг в червата. Валтер падна от стола, надолу, надолу и навсякъде питаше „Другарю Lehnin, къде отиваш?”.
А Другарят все му отговаряше по схема:
- Крадат ме на място, където ти не можеш да дойдеш сега, а по-късно ще ме последваш. Но линк ти оставям. Моят линк ти давам с упътване за консумация. Още малко и ще ме откраднат, но ще избягам и пак ще дойда при теб. И с това, което си изконсумирал, докато съм отсъствал, ти ще станеш част от мен и аз ще бъде в тебе. И аз ще съм главата ти, а ти ще си крак, ръка, ухо, око - каквото сам си пожелаеш.
Валтер лежеше в безсъзнание. Нещо в тялото му се беше случило, някакво мистериозно и ново събитие, каквото вътрешните му течности не познаваха. Не беше отравяне, не бяха газове, не свърши с разстройство. Не. По-мистериозно беше.
Последният по пижама изглеждаше добре. Телефонът прозвъня и ти очакваше той да вдигне, да каже на човека от другата страна, че Валтер си е получил заслуженото за провалената сделка с мумията. Не. Пижаменият гост не направи това, а си доизпи сокчето напълно спокойно.
Стая с тяло на земята и звук - последният по пижама може би рисуваше картина.
С
С
С
С
С
Следва
Декларация за положителния герой
---
- Помощ, помощ! - крещяха тютюневите листа, но нямаше кой да ги спаси, защото делото на давещите се е дело на самите давещи се.
Валтер се просна в локвата и безпомощно запляска като рибка. Така час или два, докато локвичката се размърда и до него доплува лодката на последния по пижама.
- Здрасти!
Хвърли котва до масата и слезе, вървейки по мокрия под, без да потъва на долния етаж.
- Виж сега, трябва да хапнеш. От три дни нищо не си ял, тялото ти ще измършавее. После и 46 години да ядеш като прасе, пак няма да се оправиш.
Гостът по пижама хвърли въдицата в кухненската локвичка и зачака. Клъвна и се показа нечия ядосана и псуваща глава.
- Ох, извинете за безпокойството.
- Може ли такова безобразие? Простак!
Час, два нищо, жива душа няма на хоризонта. Но Нещо заплува.
- Май ще ядем тази вечер Нещото...
- Ура!
От печката хвърчаха мазни пръски и мирис на пържено.
- Деликатес, скъпи ми Валтер! Пържени сърчица, обилно полети с доматен сок. Мисля, че ще си изкараме чудесно. Вземи, та яж! Това все пак е било нечие тяло и в него има витамини.
И Валтер яде от пърженото Нещо. И ах, как се ухили от доматения сок, а последният бавно запрепуска по хранопровода му, надолу, надолу, по коридора, по чехли, за да не се разтече, чукаше на тази врата и на онази, все „Заето” и все заключено, докато не стигна до последната врата и не скокна с възторг в червата. Валтер падна от стола, надолу, надолу и навсякъде питаше „Другарю Lehnin, къде отиваш?”.
А Другарят все му отговаряше по схема:
- Крадат ме на място, където ти не можеш да дойдеш сега, а по-късно ще ме последваш. Но линк ти оставям. Моят линк ти давам с упътване за консумация. Още малко и ще ме откраднат, но ще избягам и пак ще дойда при теб. И с това, което си изконсумирал, докато съм отсъствал, ти ще станеш част от мен и аз ще бъде в тебе. И аз ще съм главата ти, а ти ще си крак, ръка, ухо, око - каквото сам си пожелаеш.
Валтер лежеше в безсъзнание. Нещо в тялото му се беше случило, някакво мистериозно и ново събитие, каквото вътрешните му течности не познаваха. Не беше отравяне, не бяха газове, не свърши с разстройство. Не. По-мистериозно беше.
Последният по пижама изглеждаше добре. Телефонът прозвъня и ти очакваше той да вдигне, да каже на човека от другата страна, че Валтер си е получил заслуженото за провалената сделка с мумията. Не. Пижаменият гост не направи това, а си доизпи сокчето напълно спокойно.
Стая с тяло на земята и звук - последният по пижама може би рисуваше картина.
С
С
С
С
С
Следва
Декларация за положителния герой
---
Мултимедиен манифест
Към мултимедийна литература – труден, но славен почин!
Наистина и радост, и щастие е да живееш във времето на великия мултимедиен строеж. Враговете му ни хулят, че няколко изречения не са достатъчни дори за поема. Нека фабрикуват лъжи за нас! Ако старият роман трябваше да има поне 100 страници заради самото изкуство и 44 страници в прослава на революцията, то мултимедийният роман вече не се измерва в брой страници и знаци. Единица мярка за него е 9,84 мегабайта – големината на текстовия файл с Библията на български. Още на 22 май 2007 г. нашият първи „Мултимедиен роман” преизпълни плана и постигна 27,6 мегабайта! (Продължителни ръкопляскания).
Братя и сестри,
Напишете само едно изречение, дори само една дума. Създайте около нея мрежа от други изкуства – издебнете героя и запишете гласа му, вземете камера и влезте в кухнята или в хладилника му... Пускайте на читателя музика, давайте му допълнителна информация (факти, новини, цифри, таблици, схеми.....), оставете му повече линкове, нека сам пада в дупките към този вълшебен и различен свят. Запишете себе си (със специално обръщение към народонаселението).
И вие вече ще имате собствена дистрибуция на „Мултимедиен роман”. Намерете й име, въведете й номер и година. И инициалите на вашите имена. Така по-лесно читателят ще открива романа ви в книжарниците и библиотеките. (И запомнете, нашата първа дистрибуция на „Мултимедиен роман” е „Lehnin 0107MT”.)
Но не забравяйте ясната идеологическа база – всяка технология и изкуство е само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Такъв е сега лозунгът пред нашето поколение! Той ще ви направи наистина автори на мултимедийна литература.
На всички ви сърдечно стискаме ръка. Светът е прекалено пъстър, защо да го затваряме в поредица от еднакви букви. Достатъчно е да създадете най-вдъхновяващата поредица от нули и единици и ще имате нещо прекрасно за четене, гледане, слушане и щракане. (Бурни ръкопляскания и възгласи „Ура!”)
Наистина и радост, и щастие е да живееш във времето на великия мултимедиен строеж. Враговете му ни хулят, че няколко изречения не са достатъчни дори за поема. Нека фабрикуват лъжи за нас! Ако старият роман трябваше да има поне 100 страници заради самото изкуство и 44 страници в прослава на революцията, то мултимедийният роман вече не се измерва в брой страници и знаци. Единица мярка за него е 9,84 мегабайта – големината на текстовия файл с Библията на български. Още на 22 май 2007 г. нашият първи „Мултимедиен роман” преизпълни плана и постигна 27,6 мегабайта! (Продължителни ръкопляскания).
Братя и сестри,
Напишете само едно изречение, дори само една дума. Създайте около нея мрежа от други изкуства – издебнете героя и запишете гласа му, вземете камера и влезте в кухнята или в хладилника му... Пускайте на читателя музика, давайте му допълнителна информация (факти, новини, цифри, таблици, схеми.....), оставете му повече линкове, нека сам пада в дупките към този вълшебен и различен свят. Запишете себе си (със специално обръщение към народонаселението).
И вие вече ще имате собствена дистрибуция на „Мултимедиен роман”. Намерете й име, въведете й номер и година. И инициалите на вашите имена. Така по-лесно читателят ще открива романа ви в книжарниците и библиотеките. (И запомнете, нашата първа дистрибуция на „Мултимедиен роман” е „Lehnin 0107MT”.)
Но не забравяйте ясната идеологическа база – всяка технология и изкуство е само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Такъв е сега лозунгът пред нашето поколение! Той ще ви направи наистина автори на мултимедийна литература.
На всички ви сърдечно стискаме ръка. Светът е прекалено пъстър, защо да го затваряме в поредица от еднакви букви. Достатъчно е да създадете най-вдъхновяващата поредица от нули и единици и ще имате нещо прекрасно за четене, гледане, слушане и щракане. (Бурни ръкопляскания и възгласи „Ура!”)
Авторът
Момчил Цонев е писател, журналист и арт мениджър. Роден през 1983 г. в гр. Габрово. Завършва Националната Априловска гимназия (2001 г.) и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" (2005 г.). Продължава следването си в магистърската програма „Изкуства и съвременност (ХХ – ХХI век)” в Софийския университет. През 2006-2008 г. е директор "Програми и проекти" във фондацията за съвременни изкуства „Бяло училище” на известния българо-френски художник Николай Панайотов.
Автор на книгата "Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки" (Пловдив, ИК Хермес, 2007), спечелила националната литературна награда "Хермес" и първа награда в XXXII издание на Националния студентски литературен конкурс в Шумен.
Автор на първия в България "Мултимедиен роман" (2008). „Мултимедиен роман” e мултимедиен диск, в който през текстове, фотографии, живопис, късометражни клипове, аудиофайлове и др. авторът Момчил Цонев разказва фикционална история. „Мултимедиен роман” се издава от Фондация „Бяло училище” със съдействието на РРЦК „Фабриката” – Габрово. Романът участва в Шоурум за културни продукти „Универмаг” (9-18 май 2008 г., Център за култура и дебат „Червената къща” - София), организиран от РРЦК „Фабриката”. „Мултимедиен роман” е откриващото събитие от „Малък сезон” 2008 в столичната галерия „Васка Емануилова”. Представен е също в арт център „Бяло училище” – с. Стоките, Севлиевско, и Регионалния исторически музей – Габрово.
Автор на визуалните инсталации "Музей с печка за съвременно изкуство", "Пропартград-1", "Мултимедиен роман. Кухнята", "Мултимедиен роман. Апартаментът", „Мултимедиен роман в Червената къща” (Фондация "Бяло училище", 2007-2008).
От 2008 г. започва издателски проект за историческа колекция „Габрово – живият град” в сътрудничество с Даниела Цонева, Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово и Фондация за българска литература – София. Първото издание от колекцията е „Имало едно време в Габрово” в съавторство с Даниела Цонева (2008 г.). Книгата включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век - столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. Издава се от Фондация за българска литература и Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово с подкрепата на Министерство на културата, РРЦК „Фабриката”, неправителствени и бизнес организации от Габрово.
Автор на книгата "Homo Pseudo. Pseudo-етика на чая с бисквитки" (Пловдив, ИК Хермес, 2007), спечелила националната литературна награда "Хермес" и първа награда в XXXII издание на Националния студентски литературен конкурс в Шумен.
Автор на първия в България "Мултимедиен роман" (2008). „Мултимедиен роман” e мултимедиен диск, в който през текстове, фотографии, живопис, късометражни клипове, аудиофайлове и др. авторът Момчил Цонев разказва фикционална история. „Мултимедиен роман” се издава от Фондация „Бяло училище” със съдействието на РРЦК „Фабриката” – Габрово. Романът участва в Шоурум за културни продукти „Универмаг” (9-18 май 2008 г., Център за култура и дебат „Червената къща” - София), организиран от РРЦК „Фабриката”. „Мултимедиен роман” е откриващото събитие от „Малък сезон” 2008 в столичната галерия „Васка Емануилова”. Представен е също в арт център „Бяло училище” – с. Стоките, Севлиевско, и Регионалния исторически музей – Габрово.
Автор на визуалните инсталации "Музей с печка за съвременно изкуство", "Пропартград-1", "Мултимедиен роман. Кухнята", "Мултимедиен роман. Апартаментът", „Мултимедиен роман в Червената къща” (Фондация "Бяло училище", 2007-2008).
От 2008 г. започва издателски проект за историческа колекция „Габрово – живият град” в сътрудничество с Даниела Цонева, Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово и Фондация за българска литература – София. Първото издание от колекцията е „Имало едно време в Габрово” в съавторство с Даниела Цонева (2008 г.). Книгата включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век - столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. Издава се от Фондация за българска литература и Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово с подкрепата на Министерство на културата, РРЦК „Фабриката”, неправителствени и бизнес организации от Габрово.
Концепцията
„Мултимедиен роман” изследва експерименталния диалог между различните изкуства/ технологии, но също така и диалога между фикция, документален стил, история, философия, политически идеологии. Романът е създаден в конкретна културна среда – сградата на бивше селско училище, построена през социалистическите 1950-те години, в която днес френско-българският художник Николай Панайотов развива арт центъра „Бяло училище” (www.whiteschool-bg.com). Бившето училище е визуалната основа за мултимедията – всички фотографии и видеоклипове са заснети там; фикционалната история на романа е вдъхновена от артефактите, съхранени в училищната сграда. Разрушавайки статичните жанрове, „Мултимедиен роман” включва елементи, които съществуват отвъд традиционните граници и понятия за литература и изкуства – аудиоинтервюта с авторите на мултимедията; видеоклипове от първите премиери на „Мултимедиен роман” (които всъщност представят не самата мултимедия, а инсталации, съпътстващи проекта „Мултимедиен роман”); текстове за създаването на проекта; прессъобщения за мултимедията. Концептуално тази мултимедия се самоопределя само и единствено като литература (технически „Мултимедиен роман” не е само литература, а мултимедия, т.е. множество медии/технологии/изкуства). Както се казва в „манифеста” на „мултимедийната литература”, литературата е базата, а всяка технология и изкуство са само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Мултимедийната литература е технологията на единиците и нулите, чрез която литературата става по-жизнена, по-цялостна. Литературата сега се трансформира от АБВ към 01000101010.
Историята
Професионален крадец на мумии получава странна поръчка – трябва да бъде открадната мумията на Ленин. Операцията е успешна и трупът вече се изстудява в стария хладилник на крадеца. На сутринта обаче той с изненада открива, че мумията е изчезнала. „Още малко и ще ме откраднат, но ще избягам и пак ще дойда при теб” са последните й думи. Криминалната история постепенно се превръща във философско и сюрреалистично приключение за крадеца Валтер по следите на изгубената мумия. Фикция, документален разказ за комунизма, хумор, ирония и наукоподобен стил, философско съчинение за кражбите на тела, истории и понятия, интервюта със самите автори и много други изненади очакват читателите/зрителите/слушателите на „Мултимедиен роман”. Включително и специалното участие на портрета на Тодор Живков. Това е първата аудио-визуална авантюра в новата българска литература [с елементи на хедонистичен хорър].
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
