Концепцията

„Мултимедиен роман” изследва експерименталния диалог между различните изкуства/ технологии, но също така и диалога между фикция, документален стил, история, философия, политически идеологии. Романът е създаден в конкретна културна среда – сградата на бивше селско училище, построена през социалистическите 1950-те години, в която днес френско-българският художник Николай Панайотов развива арт центъра „Бяло училище” (www.whiteschool-bg.com). Бившето училище е визуалната основа за мултимедията – всички фотографии и видеоклипове са заснети там; фикционалната история на романа е вдъхновена от артефактите, съхранени в училищната сграда. Разрушавайки статичните жанрове, „Мултимедиен роман” включва елементи, които съществуват отвъд традиционните граници и понятия за литература и изкуства – аудиоинтервюта с авторите на мултимедията; видеоклипове от първите премиери на „Мултимедиен роман” (които всъщност представят не самата мултимедия, а инсталации, съпътстващи проекта „Мултимедиен роман”); текстове за създаването на проекта; прессъобщения за мултимедията. Концептуално тази мултимедия се самоопределя само и единствено като литература (технически „Мултимедиен роман” не е само литература, а мултимедия, т.е. множество медии/технологии/изкуства). Както се казва в „манифеста” на „мултимедийната литература”, литературата е базата, а всяка технология и изкуство са само надстройка над литературата и нейните конкретни разкази. Мултимедийната литература е технологията на единиците и нулите, чрез която литературата става по-жизнена, по-цялостна. Литературата сега се трансформира от АБВ към 01000101010.