Из „Мултимедиен роман”. Фрагменти

***

Къртицата скочи в подземията на Кремъл и задълба към мавзолея. После обратно в окопите. Такситата нощем излизат по-скъпи с извънреден товар, 164 сантиметра дълъг, но поне лекичък. Горе на багажника на Ладата, завързан като ракета изтребител. Кеш и чао. До апартамента са пет или шест етажа по стълбите, асансьорът е тесен, но хладилникът не. Големи машини са ЗИЛ-овете. Валтер е доволен. Чака обаждане и първите пари в швейцарската си сметка. После доставяне и чао мизерен живот, здравей светло бъдеще. Ще го построим, ще го построим! На тропика под палмите.

***

Валтер излезе от хладилника с твърдото убеждение, че именно днес ще се сети къде е трупът. Намаза си филийка с мармалад и изсмука никотина от две-три цигари, без захар и без сметана, горещи както винаги. Натрапчивият му гост по пижама пак цъфна на масата, поръча си чай с бисквитки и се ухили:
- Не му мисли. Спокойно, има да го крадат още пет пъти, докато свърши историята.
- В това ли е смисълът?
- Ами в какво друго? От седем кражби на тялото ще разбереш само две – твоята и втората. Всичко друго е комически ефект и тайна на тайните.
- Каква е тайната?
- Ние сме части от откраднатото тяло. И седемте кражби са в нас. Ако сглобиш седемте елемента в едно, ще намериш тялото.